ТУТРАКАН 1916, НЕ ПРОСТО РАЗКАЗ В МУЗЕЯ.
И до днес традиционният подход на музеите е чрез разказ, факти, експонати, снимки или видео да ни представят миналото и събитията от историята. Дотолкова сме свикнали с това, че дори не се замисляме, че през цялото време ние сме само странични наблюдатели, които косвено и от дистанция се докосват до историята.
Достатъчно ли е това? Едва ли.
Защо да не променим позицията на посетителя от страничен наблюдател в директен участник в бойните действия при Тутракан през 1916 година? Историята на Тутраканската битка е историята на живи хора, отдали и рискували живота си за бъдещите поколения. Затова тя е и неизменна част от тяхната и нашата съдба. За нас те са герои, но те са били просто хора отишли да бранят земята, децата и живота си. Нека се опитаме да преживеем тези събития рамо до рамо с тях, не като герои, а като обикновени хора, тичайки през бойното поле и чувайки свистенето на куршумите и усещайки смъртта наоколо.
За нас беше важно да пресъздадем атмосферата и мизансцена максимално реалистично, така че предвид VR технологията за представянето на произведението, зрителят за момент да загуби представа за реалността и да се пренесе на бойното поле, да преживее ужаса, смъртта и емоциите, които са били ежедневие за хората по бойните полета на Първата световна война. Взривовете, постоянния артилерийски огън от румънската позиция, картечния огън и нестихващите изстрели, идващи от румънските окопи, дима, калта и телата на ранените и мъртви български войници, лежащи върху телените огради, усещането за уязвимост и ужаса от случващото се, следва за един кратък момент да ни завладее и не просто да наблюдаваме, а да преживяваме история.
Нито повече, нито по-малко предлага новата експозиция на Историческия музей в Тутракан.